Дядо Тодор от Царево стана на 107 години и посъветва: Цигари - не, ракийка - да
Дядо от Царево през вчерашния ден чества своя 107-ми рожден ден и провокира интереса на анционални медии. На всеки Никулден дядо Тодор си пожелава само здраве. Столетникът пази неповторими мемоари за две войни, монархия и няколко тежки епидемии, минали през България. На прага на 108-та година дядо Тодор е в цялостна изолираност поради пандемията и страха на околните му, които желаят да го опазят здрав. Тодор Карагогов е роден на 6 декември 1913 година в Бунар Хисар днешна Турция, в фамилията на бежанци, показва Нова тв. Споделя, че чува тежко, само че е здрав.
„ Не мога да чувам и не мога да виждам. Иначе съм добре ”, споделя той.
Дядо Тодор е претърпял епидемията от испански грип, помни разкази от предците си за смъртоносните заболявания, които не подминали България - чума, холера и едра шарка. Знае за пандемията от COVID-19.
„ Преди доста години, на млади години, прекарах пневмония. Бях 32 дни в болница. Не помня коя година беше ”, споделя той. 107-годишният Тодор Карагочев от дълго време е вдовец. Споделя, че е живял непретенциозно и щастливо, имал пет деца и доста внуци и правнуци. „ Засега се оправя добре, обслужва се самичък, което е похвално за неговата възраст ”, споделя внукът му Александър Карагогов.
Дядо Тодор споделя, че от дълго време е изгубил връсниците си и обичаната си. Вярва, че е предопределен с дългоденствие, само че не отхвърля, че старостта е сложна.
Въпреки че цели 102 години живее край морето, дядо Тодор не е бил риболовец. Занимавал се е единствено с овцевъдство и обича Странджа. С усмивка си спомня обаче 1929-та година, когато морето замръзва невиждано. Рецептата му за дългоденствие пък е простичка.
„ Цигари - не! Взимаш ли цигари, не те желая. Ракийка отпивам. Ама не се напивам! Пийвам си ракийка като рецепта! ”, споделя той. Въпреки че с годините е изгубил силите си, старецът има вяра че му е писано още да живее. А подредените дърва за печката, които самичък е наредил пред вратата, споделя че ще останат и за идната зима.
„ Не мога да чувам и не мога да виждам. Иначе съм добре ”, споделя той.
Дядо Тодор е претърпял епидемията от испански грип, помни разкази от предците си за смъртоносните заболявания, които не подминали България - чума, холера и едра шарка. Знае за пандемията от COVID-19.
„ Преди доста години, на млади години, прекарах пневмония. Бях 32 дни в болница. Не помня коя година беше ”, споделя той. 107-годишният Тодор Карагочев от дълго време е вдовец. Споделя, че е живял непретенциозно и щастливо, имал пет деца и доста внуци и правнуци. „ Засега се оправя добре, обслужва се самичък, което е похвално за неговата възраст ”, споделя внукът му Александър Карагогов.
Дядо Тодор споделя, че от дълго време е изгубил връсниците си и обичаната си. Вярва, че е предопределен с дългоденствие, само че не отхвърля, че старостта е сложна.
Въпреки че цели 102 години живее край морето, дядо Тодор не е бил риболовец. Занимавал се е единствено с овцевъдство и обича Странджа. С усмивка си спомня обаче 1929-та година, когато морето замръзва невиждано. Рецептата му за дългоденствие пък е простичка.
„ Цигари - не! Взимаш ли цигари, не те желая. Ракийка отпивам. Ама не се напивам! Пийвам си ракийка като рецепта! ”, споделя той. Въпреки че с годините е изгубил силите си, старецът има вяра че му е писано още да живее. А подредените дърва за печката, които самичък е наредил пред вратата, споделя че ще останат и за идната зима.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ